Противно на разпространеното мнение, руколата не е култивирано глухарче. Двете растения принадлежат към различни семейства (Кръстоцветни и Сложноцветни). Най-близкият роднина на руколата, известен в кулинарията е синапът, от който се приготвя горчицата. По-далечни са зелето, карфиола и ряпата.
 

Как да я хапваме? Най-добре прясна, едро накъсана и овкусена със зехтин, балсамов оцет и тънки ленти пармезан Ако пикантният вкус е прекалено наситен за вашия вкус, можете да използвате руколата само като подправка към салата от марули или спанак. От нея се получава и чудесно песто за добавка към паста и ризото. За да го приготвите, използвайте рецептата на песто Дженовезе, като замените част или целия босилек с рукола. Целите листа могат да се използват и за гарниране на пици, а в турската кухня често се поднасят като добавка към печено месо.

​

Не по-малко ценни са хранителните й качества. Както повечето зеленолистни зеленчуци, руколата съдържа малко калории – само 26 за 100 гр., но много ползи за здравето. Богата е на витамините антиоксиданти А и С, на важната за бременните фолиева киселина и витамин В1, който ни помага да се справим със стреса. Пантотеновата киселина в руколата пък подобрява обмяната на веществата. От минералите преобладават калият и желязото. Първият подпомага работата на сърцето и има диуретично действие, а благодарение на втория ще преодолеем пролетната умора. Това, което е непривично за листен зеленчук е съдържанието на незаменимите мастни киселини Омега-3, които обичайно се намират в семената и ядките. Те са важни за всяка една клетка от нашия организъм, а при недостига им започват да се развиват различни възпалителни заболявания.